ЗА РОДИТЕЛИ

                                                  ОБЩИ СЪВЕТИ :

1. Не се скъпете на похвали.

2. Хвалете детето, критикувайте изпълнението.

3. Даже в морето от неуспехи може да се намери островче на успеха и да се закрепите за него.

4. Поставяйте пред детето само конкретни цели.

5. Не поставяйте няколко задачи едновременно.

6. Формулата «отново ти не…» - е най-сигурният път към израстване на неудачника.

7. На децата не бива да се натрапват възгледи, мнения на родителите по дадените за изпълнение задачи. Родителите могат заедно с детето си да обсъждат варианти на действие, да помагат в подбора на определени средства за достигане на целите.

10. Детето расте и се възпитава в общуване с хората, които го разбират и уважават, обичат го и дружат с него.

11. След всяка контролно-оценъчна работа в спокойна и предразполагаща обстановка поговорете с детето как да му помогнете, за да постигне още по-голям успех, така че изискванията на учителите да бъдат изпълнени.

12. Не бива да се предявяват към детето такива изисквания, каквито то не може да изпълни.

13. Необходимо е вкъщи да се създават условия, в които детето да чувства, че учението е социално значимо дело, чийто резултат от неговите познавателни старания извиква поощрителен отклик в семейството.

14. Добре е да се показват на роднини и близки писмените работи на детето, с които се гордеете.

15. Нека детето да чува коментарите на възрастните, разкажете му за отзивите, които са дали вашите познати за неговите писмени работи.

16. Детето трябва да бъде уверено, че родителите му се гордеят с него.

17. Необходимо е да се проявява постоянен интерес към делата на детето, да се разграничават грижите, успехите и неудачите.

18. Обръщайте се към детето като към възрастен човек, като пълноправен участник в семейния живот.

19. Учебните постижения на детето трябва да се възприемат като принос на детето в живота на семейството.

Ролята на родителите при изпълнението на домашните работи

1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаването на външни условия за работа: организация на работното място и планиране изпълнението на задачи;

2. Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието.

3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа не е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи.

4. Домашните могат да служат като средство за поддържане на познавателния интерес. Такива задания имат творчески характер. Те не са задължителни и детето избира само онези от тях, които го привличат. При изпълнението на задачите взимат участие и възрастните. По правило такива работи се оформят по определен начин и се подписват и от детето, и от родителите му.

5. В работата непременно се отбелязва кой е помагал на детето и тя се приема като резултат от сътрудничеството на детето с този член от семейството.

6. Домашните работи могат да играят ролята на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявяват интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.

7. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетворение и увереност в собствените сили.

Детето ще израсте като неудачник и невротик, ако използвате изрази като:

1. „Излез”, „ не ми пречи”, „зает(а) съм”;

2. Силните хора не плачат;

3. Ти винаги правиш всичко не както трябва.

4. Ти си лош и аз такъв не те обичам;

5. Ти всичко правиш по-лошо от другите;

6. По-добре да не те бях раждала;

7. Колко много сме ти дали, а ти…

8. Ако ти така почнеш да се държиш, с теб никой няма да дружи (няма да те обича, няма да се ожени за теб и т. н.)

9. Неправилно! Това трябва да се направи по друг начин!

10. Колко пъти съм ти казвала, но ти всичко правиш наопаки!

11. Не вярвай на никого – всички лъжат!

12. Бог ще те накаже!

Детето ще израсте щастливо и успешно, ако му казвате:

1. Сега ми е нужна помощта ти - или - докато с теб заедно направим това, разкажи ми какво се е случило.

2. Поплачи си – ще ти олекне!

3. Ти си такъв умник, юнак, също като баща си (или майка си)!

4. Аз те обичам, ти си добър и умен, но сега съм огорчен от твоето поведение и се чувствам зле.

5. Днес си се справил по-добре от вчера, защото си се постарал!

6. Ние те чакахме да си дойдеш! Какво щастие е, че те има! Какво бихме правили без теб!

7. Ние те обичаме, разбираме и се надяваме на теб!

8. Интересно ни е да чуем мнението ти.

9. Както ти се отнасяш към хората, така и те ще се отнасят към теб. Ако ти ги обичаш и разбираш и те ще ти отвърнат със същото.

10. Хайде да видим как това може да стане по-добре! Да опитаме още веднъж!

11. Избирай приятелите си сам и помни, че всичко в живота ти зависи от теб!

12. Бог те обича!

 10 грешки във възпитанието, които все някога правим

Всички родители възпитават децата си според своите умения и разбирания за живота. Рядко се замислят защо в определени ситуации постъпват така, а не иначе. Но в живота на всяка майка съществуват моменти, когато поведението на любимото дете отива в задънена улица. А може би самите възрастни, използвайки радикални методи на възпитание, правят неща, заради които после се срамуват. Не сте сами в грешките си, всички родители отвреме на време грешат. Но винаги е по-добре да се учим от чуждите грешки, нали?

Грешка първа

Обещанието- Повече няма да те обичам.
Ако не си такъв, какъвто аз искам, няма да те обичам повече.

Мнение на родителите
Защо децата така често спорят по повод на всяка наша молба? Може би ни правят напук. Какво да правим? Да призоваваме към здрав разум? Но, те просто не слушат какво им говорят възрастните. Да заплашваме? Това още повече не действа. В такива случаи много родители използват своеобразен коз: Сега мама няма да те обича повече. Често много от нас произнасят тази фраза.

Мнение на психолозите
Обещанието повече да не обичате своето дете е едно от най-силните средства на възпитание. Обаче тази заплаха като правило не се осъществява. А децата прекрасно чувстват фалша. Веднъж излъгали, можете задълго да загубите доверието на детето. То ще ви възприема като лъжец.
По-добре е да кажете: Аз пак те обичам, но не одобрявам поведението ти.

Грешка втора-Безразличието.
Прави каквото искаш, все ми е едно.

Мнение на родителите
Защо да се напрягам? Да споря, да търся аргументи, да доказвам нещо на детето, да нервнича? Детето е длъжно да се научи само да решава своите проблеми. И изобщо детето трябва да се готви за живота като възрастен, колкото се може по-бързо да стане самостоятелно, а нас да остави на мира.

Мнение на психолозите
Никога не трябва да показвате на детето, че ви е все едно с какво се занимава. Дори и най-леко да почувства вашето безразличие, веднага започва да проверява доколко то е истинско. И най-често, проверката се свежда до извършване на лоши постъпки. Детето чака ще последва ли критика след постъпката или не. Получава се затворен кръг. Затова вместо да показвате безразличие, постарайте се да установите с детето дружески отношения, дори и когато поведението му никак не ви харесва.
Може да кажете, например така: Да знаеш, че по този въпрос изобщо не съм съгласен с теб. Но искам да ти помогна, защото те обичам. Във всеки момент, когато имаш нужда можеш да поискаш съвет.

Грешка трета -Прекалено много строгост.
Ти трябва да правиш това, което ти казвам, защото тук аз командвам.

Мнение на родителите
Децата трябва да слушат възрастните безпрекословно това е най-важният принцип на възпитанието. Не се допускат дискусии. Не е важно на колко е детето 6 или 16. Не децата не трябва да се отстъпва, иначе ти се качват на главата.

Мнение на психолозите
Децата обезателно трябва да разбират защо правят това или онова. Прекалено строгото възпитание, основано на принципи, които не винаги са разбираеми за детето, напомнят дресировка. Детето може безпрекословно да изпълнява всичко, когато вие сте наоколо и да плюе на всички забрани, когато вас ви няма. Убеждението е по-добро от строгостта. В случай на необходимост може да кажете така: Сега ще направиш така, както казвам, а довечера спокойно ще обсъдим защо

Грешка четвърта-Детето трябва да се глези.
Ще направя това сама. Не е по силите на моето детенце.

Мнение на родителите
Готови сме да направим всичко за нашия малчуган, та нали децата трябва да получават най-доброто. Детството е толкова кратко, че трябва да бъде прекрасно. Нравоучения, неудачи, неудовлетвореност в нашите ръце е да избавим малчугана от всички трудности и неприятности. Така е прието, да предугаждаме и изпълняваме всяко желание на детето.

Мнение на психолозите
На разглезените деца е много по-трудно в живота. Не трябва да се държи единственото чедо под похлупака на родителската любов, защото в бъдеще това може да доведе до множество проблеми. Повярвайте, когато родителите махат всяко камъче от пътя на детето, то не се чувства щастливо. По-скоро обратното, то се чувства съвършено безпомощно и самотно. Опитай да се справиш сам, а ако не се получи с удоволствие ще ти помогна ето един от вариантите на мъдро отношение към дъщерята или сина.

Грешка пета-Натрапената роля.
Моето дете моят най-добър приятел.

Мнение на родителите
Детето е най-важното в нашия живот, то е толкова съобразително, с него може да се говори за всичко. То ни разбира така, сякаш е истински възрастен.

Мнение на психолозите
Децата са готови да направят всичко, което се харесва на техните родители, та нали мама и татко са най-важните хора на света. Малчуганите дори са готови да се нагърбят със сложния свят от проблеми на възрастните, вместо да обсъждат своите интереси с връстниците си. Но така техните собствени проблеми остават нерешени.

Грешка шеста-Парите.
Повече пари по-добро възпитание.

Мнение на родителите
Ние сме толкова притеснени с парите, че не можем да си позволим да се позабавляваме с детето. Постоянно всичко трябва да му отказваме, то доизносва стари вещи и пр. С две думи ако имахме повече пари бихме били по-добри родители.

Мнение на психолозите
Любовта не се купува с пари звучи доста банално, но е истина. Често в семейства с невисоки доходи възрастните правят така, че детето да не е лишено от нищо. Но не трябва да чувствате угризение на съвестта за това, че не можете да изпълнявате всичките му желания. В крайна сметка любовта, ласките, съвместните игри и времето прекарано заедно с детето са много по-важни от съдържанието на портфейла ви. И накрая, съвсем не парите правят детето щастливо, а съзнанието за това колко е значимо то за вас.

Грешка седма-Наполеоновски планове.
Моето дете ще се занимава с музика (тенис, живопис), няма да му позволя да пропусне своя шанс.

Мнение на родителите
Много възрастни са мечтали в детството си да се занимават с балет, да свирят на пиано или да играят тенис, но не са имали тази възможност. И сега главната цел на мама и татко е да дадат на детето най-доброто образование. Не е важно на детето да му харесва много, ще дойде време и то ще оцени старанието на възрастните.

Мнение на психолозите
За съжаление децата не винаги оценяват усилията на родителите. И често блестящото бъдеще, нарисувано от възрастния във въображението му се разбива в пълното нежелание на детето да се занимава, например, с музика. Докато детето е малко слуша възрастните, но след това... Желаейки да се откъсне от клетката на родителската любов започва да изразява протест с достъпни за него способи. Това може да бъде и прием на наркотици или просто увлечение по тежкия рок в нощните часове. Затова денят на детето трябва да се запълва с полезни занимания като не забравяте да оставяте и малко време за негови лични дела.

Грешка осма-Твърде малко ласки.
Целувките и прочие нежности не са важни за детето.

Мнение на родителите
Да прегърнем малката сестричка? Каква глупост! Да целунем мама? Да се погушкаме с татко? За това няма време. Много възрастни смятат, че ласките в детска възраст могат да доведат в бъдеще проблеми със сексуалната ориентация. Накратко никакви прегръдки и целувки има по-важни и сериозни неща.

Мнение на психолозите
Децата на всяка възраст се стремят към ласка. Тя им помага да се почувстват обичани и им придава увереност в собствените сили. Но помнете, желанието за ласка трябва в болшинството от случаите да идва от самото дете. Не натрапвайте на детето своята любов това може да го отблъсне.

Грешка девета-Вашето настроение.
Може или не? Това зависи от настроението.

Мнение на родителите
Неприятности в работа, лоши отношения в семейството, колко често възрастните изпускат парата върху децата. Мнозина са уверени, че в това няма нищо страшно. Достатъчно е след това да купим на малчугана отдавна обещана играчка и всичко ще бъде наред.

Мнение на психолозите
Родителите трябва да показват на детето, че ги радват неговите добри постъпки и че ги разстройват лошите. Това създава у детето съзнание за непоколебимост в жизнените ценности. Когато възрастните, в услуга на своя егоизъм и настроение днес разрешават нещо, а утре го забраняват, детето може да разбере само едно: все едно е какво правя, важно е настроението на мама. Ако чувствате, че не можете да се превъзпитате, по-добре предварително да се договорите с детето Когато съм в добро настроение, не значи, че всичко ще ти е позволено. А ако съм в лошо постарай се да бъдеш снизходителен към мен

Грешка десета-Твърде малко време за възпитание на детето.
За съжаление съвсем нямам време за теб.

Мнение на родителите
Много възрастни са доста заети в работата, но се стараят всяка свободна минута да прекарват с децата водят ги на градина и на училище, готвят им, перат, купуват всичко, което им е нужно. Децата трябва сами да разбират, че родителите просто нямат време да поиграят с тях или да им почетат.

Мнение на психолозите
Възрастните често забравят простата истина ако сте родили дете, трябва и да намирате време за него. Дете, което непрекъснато слуша, че възрастните нямат време за него ще търси сродна душа сред чуждите хора. Дори ако денят ви е разпределен по минути намерете вечерта половин час (в този въпрос е важно качеството, а не количеството), постойте до леглото на детето, поговорете си с него, разкажете му приказка или му прочетете книжка. Това е толкова необходимо.